Община Опака е една от намиращите се на територията на област Търговище, следователно Крепча и останалите села са разположени в североизточната част на страната. Баш Пунар е името на малката по размери река, която приютява селото в хълмиста местност и по своето поречие. Две са махалите на селото, съответно горна и долна. Самото то отстои на 20 км от град Попово, а водите на малката река се вливат в тези на Черни Лом. Античността и Средните векове са силно застъпени в района благодарение на множеството исторически останки от крепости и светилища, а не е малък броят и на некрополите. Опака и Попово са двата най-близо намиращи се градове, а селото е свързано с тях посредством изградена пътна мрежа. Мехмед Нешри става първият автор, споменал името на селището в своята книга Огледало на света. В нея се описва една от важните крепости по време на управлението на Иван Шишман, при чието царуване попадаме под османско робство.
Тя е наречена Крапец, но всъщност става дума за Крепча – името на селото към днешна дата. Счита се, че важността на тази крепост е голяма с оглед стратегическото ѝ местоположение, а по време на Второто българско царство е владение от типа феодално. Град Червен и днешното село Любен са места, през които по време на крепостта минава важен път и крепостта служи на този участък като контролиращ орган. През 1388-ма година войските на Али паша поемат на завоевателен поход и град Крапец е първият, който попада в ръцете им. Макар че на няколко пъти сменя местоположението си, в крайна сметка новото изграждане на селището е винаги в същия район. Когато част от населението все пак оцелява от набезите на пашата, то с общи усилия създава чисто българското село. По деретата и край речния басейн в миналото развиват дейност много воденици, а стопанство Герилеч управлява селото до годините на 16-ти век. Следващата област, която започва да управлява селището, е Разград. По това време селото вече не притежава предишния си важен статут. До последните години на седемнадесети век селото остава изцяло българско, а през 1524-та е записано като Долно Крепче.
Крапеч и Крепче са две от предишните имена на Крепча съответно през годините 1598-ма и 1635-та. Селим Гирай през 1689-та успява да извърши цялостно похамеданчване на населението от северната част на страната. Този насилствен акт пряко засяга селото и само четири години преди освобождението на България от османците то има изцяло мохамедански облик. Крапец е име и на крепост от епохата на Българското Средновековие. Все още специалистите и изследователите обаче не могат да достигнат до единодушно мнение относно нейното точно локализиране. Крепча кале и Гърчиновско градище са две отделни крепости, но има становище, че те се обединяват в едно цяло. Ако приемем, че този възникнал град се намира в местност Ряката, това е още и Голямото кале. Според легендите жителите на селото са боляри, преселили се тук от Търново и приели ислямската религия. Некропол в близост до селото е разкопан от археолози, намиращи се на работа към археологическия музей в Търговище.